Постинг
05.08.2010 16:29 -
Лудост?! А дали всъщност изобщо я има?!
Лудостта... Какво е тя? Съществува ли или е просто плод на предположенията на психиатрите и психолозите? Нима никой от нас няма своите малки странности? Не ви ли се е случвало да проведете разговор със самите себе си? Или пък, както си вървите по улицата да ви се прииска да запеете любимата си песен с усмивка на лице? А може би все някога ви е хрумвало да извършите някаква лудория, за която скришом сте мечтали, а не сте смеели досега? Едно нарушаване на така наречената "норма", създадена от стадото наречено "общество". Стадо, което никога не би я нарушило.
Може би сте попадали на книгата на Паулу Коелю - "Вероника решава да умре" или пък сте чели някой най-обикновен учебник по психология? Защо ви питам ли? Защото какво е лудостта? Това, което за един човек е абсурдно, за друг е напълно нормално. Само по себе си понятието "норма" е с латински произход и означава "правило". Кой решава кое е правилно и кое не?! Защото в книгата, както и в учебниците по психология ще научите, че лудниците са пълни с неудобни за обществото хора. Но кога границата между норма и лудост се размива? Кога малките ни лудости и странности започват да прояждат социалния ни живот и започват да пречат на нас и на останалите?!
Кога се превъщаме в жестоки убийци или лъжливи фантазьори, живеещи в своя собствен свят на илюзиите? Кога започваме да си вярваме, че сме живите Наполеон или Клеопатра? Или може би, както е написано в езотеричната литература, всеки от нас живее в своята собствена реалност? И това, която виждаме и чувстваме не е лудост, а е нещо напълно истинско, за жалост невидимо за другите? Какво изобщо знаем ние за света, който ни обгражда, ограничени от петте си сетива? Нима самата истина ни убягва? Нима през цялото време живеем в заблуда, вярвайки сляпо на измислени от нас авторитети като политици, журналисти, учени? Сигурни ли сме, че медиите ни казват цялата и абсолютната истина? Или просто отвличат вниманието ни от истината?! Сигурни ли сме, че учените споделят абсолютно всички свои открития с нас? Сигурни ли сме, че политиците мислят изобщо за нашето добро?
Та какво е лудостта?! Нима и аз съм луд, след като споделям с вас това? Къде е истината и къде е всъщност лудостта?
Може би сте попадали на книгата на Паулу Коелю - "Вероника решава да умре" или пък сте чели някой най-обикновен учебник по психология? Защо ви питам ли? Защото какво е лудостта? Това, което за един човек е абсурдно, за друг е напълно нормално. Само по себе си понятието "норма" е с латински произход и означава "правило". Кой решава кое е правилно и кое не?! Защото в книгата, както и в учебниците по психология ще научите, че лудниците са пълни с неудобни за обществото хора. Но кога границата между норма и лудост се размива? Кога малките ни лудости и странности започват да прояждат социалния ни живот и започват да пречат на нас и на останалите?!
Кога се превъщаме в жестоки убийци или лъжливи фантазьори, живеещи в своя собствен свят на илюзиите? Кога започваме да си вярваме, че сме живите Наполеон или Клеопатра? Или може би, както е написано в езотеричната литература, всеки от нас живее в своята собствена реалност? И това, която виждаме и чувстваме не е лудост, а е нещо напълно истинско, за жалост невидимо за другите? Какво изобщо знаем ние за света, който ни обгражда, ограничени от петте си сетива? Нима самата истина ни убягва? Нима през цялото време живеем в заблуда, вярвайки сляпо на измислени от нас авторитети като политици, журналисти, учени? Сигурни ли сме, че медиите ни казват цялата и абсолютната истина? Или просто отвличат вниманието ни от истината?! Сигурни ли сме, че учените споделят абсолютно всички свои открития с нас? Сигурни ли сме, че политиците мислят изобщо за нашето добро?
Та какво е лудостта?! Нима и аз съм луд, след като споделям с вас това? Къде е истината и къде е всъщност лудостта?
Няма коментари
